Тази седмица се проведе първият за България курс по аюрведично готвене, организиран от фондация Изкуството да живееш. Водещ на курса е Уейн Федърстоун, аюрведичен готвач и автор на книгата "Happy, hyper or heavy? Which food makes you happy?" (Щастлив, трескав или тежък? Коя храна те прави щастлив?). Преминал през обучения в Индия, Холандия и Канада, Федърстоун от 2006 година обикаля цяла Европа, за да води семинари, курсове и лекции по аюрведично готвене. Уейн е известен със спокойния си подход, нагледните обяснения и подходът на споделеното преживяване.
На участниците в курса той разкри основополагащите принципи на аюрведичното хранене и го определи като акт на свързване с природата, от която сме част и ние. Опитният готвач започна с кратка медитация, която да създаде едно по-спокойно и креативно място за споделяне на идеи и преживявания. Обясни ясно, че храната е един от начините да зареждаме тялото. На нея дължим 40% от енергията си, а останалите 60% си делят дишането, медитацията и съня.
Един от ключовите моменти в приготвянето на храната е балансирането на продуктите. Уейн изясни, че всеки природен продукт е съставен от петте елемента – вода, огън, земя, въздух и етер, които изпълват природата. Шеговито припомни, че ние също сме част от природата, поради което също сме изградени от тези елементи. Цялата фолософия е да спазим баланса между тях, за да сме в перфектно здраве.
Така например, можем да намалим елемента въздух в някои варива и семена като ги накиснем във вода, за да се подобри тяхното преработване. Или пък можем често да използваме синапено семе със силно загряващо действие, но само при условие, че балансираме с охлаждащия ефект на кимиона. Този баланс учителят онагледи като приготви 4 различни ястия, всяко от които балансирано и в баланс с останалите.
Разговорът продължи с разясняване на подходящите часове за хранене, честите проблеми при определен вид храни и тяхната изначална природа. Както пише в книгата си, различните храни предизвикват различни настроения. Хлябът, маята и пицата например, както и всички отдавна преработени или консервирани храни, не ни носят никаква енергия, а единствено запълват стомасите ни. Той ги определя като тежки или тамастични. От тях се чувстваме безжизнени, тромави и с липса на концентрация. Шоколадът и чилито пък са раджастични или предизвикващи хиперактивност храни. Те ни карат да се чувстваме неспокойни, трескави, изнервени, затова е важно да сме бдителни относно тяхното приемане. Храната, от която се чувстваме щастливи, и която е сатвична, хармонична и балансирана е свежата и минимално преработвана храна – пресните плодове и зеленчуци. Точно както в една консерва няма живот, така и в една умряла маруля, праната и енергията отдавна са напуснали.
Всички участници с интерес и вълнение следваха всяка стъпка от процеса на готвене и стриктно записваха кулинарните рецепти. Много от тях се интересуваха от комбинирането на различните продукти, тяхното предназначение и употреба. Уейн често връчваше лъжицата в ръцете на участниците и весело ги подканяше да помиришат тенджерата, пълна с ароматни подправки.
След 2 часово приготвяне и споделяне на знание и опит, всеки от участниците имаше за задача да подаде чиния на друг участник и да получи своя, поднесена от трети. Първата среща завърши с призив да обръщаме повече внимание на изборите, които правим и да се стремим винаги към живата и богата на енергия храна.
Снимки и текст: Михаела Белорешка
Фондация Изкуството да живееш
.JPG)
